Благоевград през очите на Стефан Спасов

Тази история се случи през октомври миналата година. Връщахме се от село и, както винаги, по пътя си ровех в телефона. Рядко получавам съобщение на профила на Следваща спирка: Благоевград, защото повечето хора ме познават и ме търсят лично. Затова когато видях, че имам съобщение, ме обзе онова особено вълнение, когато знаеш, че предстои нещо ново, различно, но със сигурност за хубаво.

Съобщението бе от Стефан Спасов. Той е дизайнер и студент в Националната художествена академия, с проект за изследване и документиране на артефакти от периода 1944-1989 година. Архитектурата и монументално-декоративното изкуство в България са негова страст. Повече за проекта му можете да прочетете на линковете в края на статията.

Разговорът в чата беше директно по темата – Стефан бе дошъл в Благоевград за няколко дни и попаднал на моя блог. Решил да ме попита за контакти и информация “от кухнята” – къде в града все още са останали мозайки, стенописи и паметници от онзи период. Задаваше целенасочени въпроси. А на мен само ми дай да ме питат и да мога да съдействам – в това е най-голямото ми удоволствие от цялото занимание Следваща спирка: Благоевград.

Дадох му някои насоки и контакти за театъра, читалището и АУБГ (бившия Партиен дом) и се уговорихме ако успея на другия ден, да го придружа на кратка разходка из града. От предварителните познания, които имаше за Благоевград, бях сигурна, че много повече той ще помогне на мен, отколкото аз на него.

През годините съм имала няколко ценни срещи заради Следваща спирка: Благоевград и разбрах веднага, че и тази ще се нареди в списъка.

Мозайка "История - култура"

/Драматичен театър “Никола Вапцаров” - Благоевград/

Архитект Витомир Габровски (с колектив)

Художник Иван Кожухаров

1987 г.

На другия ден Стефан бе посетил театъра и АУБГ, а следобяд остана време да отидем заедно в читалището. Само няколко месеца преди това заснех там едно включване на живо, в което имах удоволствието и да чуя на живо органа в голямата зала. Затова си мислех, че ще се справя с обиколката бързо и лесно.

Читалището обаче е магия и магични са и неговите стълбища, етажи, нива и входове. Получаваше се някоя и друга грешка по пътя, но в крайна сметка благополучно минахме през важните места вътре, Стефан снима мозайките и други декоративни елементи и по живо, по здраво оставихме музикантите и артистите да репетират на спокойствие.

Стенопис “Сцена”

/Камерна опера и читалище “Никола Вапцаров”/

Архитекти Мария Милева и Александър Тодоров

Художник Христо Стефанов

1987 г.

Ходихме и до любимата ми къща в града – на покойната Виктория Варламова, видяхме и сто и четиридесет годишната Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ с паметниците на Светите братя и на Кузман Шапкарев.

Следваща спирка: къщата музей на великия скулптор Крум Дерменджиев. Със Стефан застанахме пред оградата и започнахме да говорим за фасадата, трите сокола, двора, изложените творби, ателието на Крум Дерменджиев. Съвсем случайно, може би съдбовно, Стефан забеляза, че портата е леко открехната.

Аз, сякаш свикнала с идеята, че там винаги е заключено и няма шанс да вляза, не вярвах на очите си. Освен портата, Стефан забеляза и мъжка фигура в работни дрехи в задната част на двора. Любопитството ми надделя и повиках в неговата посока „Здравейте! Може ли да поговорим?“.

Мъжът се приближи и се представи – беше Борис Дерменджиев, един от синовете на Крум Дермеджиев. Покани ни в двора, и докато разчистваше и подреждаше, ни разказа много любопитни истории за целия му род три поколения назад. Срещата ни обаче бе кратка – вече се смрачаваше и трябваше да тръгваме. Пожелахме си здраве и до нови срещи и със Стефан излязохме на улицата и след половин час се разделихме.

След това той обработи и подбра най-добрите снимки из Благоевград и ми ги изпрати, за да ги включа в тази статия. Под всяка снимка можете да прочетете оригиналното заглавие на творбата, името на автора/ите и годината на създаване/откриване.

Като мина известно време от посещението му в Благоевград, реших да чуя една различна гледна точка на човек, който посещава града за първи път и има отношение към архитектурата, изкуството и културата в цялост. Зададох му следния въпрос:

„Какво е общото ти впечатление от Благоевград и къде е той на картата на останалите градове в България по отношение на възможностите за развитие на туризъм и как оценяваш грижата за паметниците?“ Преди да споделя отговора на Стефан без редакции, изказвам специални благодарности към Цвети, Игор и Инна! Без вас това нямаше да се случи!

"Благоевград е изключителен красив, исторически град, обгърнат от забележителни планини и природна красота. Говорим за град, състоящи се от три “ансамбъла”: възрожденски, следосвобожденски и съвременен.

Фонтан

/Бивш площад “Димитър Благоев” (днес: площад “Георги Измирлиев”)/

Архитект Атанас Агура

Художник Янко Бонев

1987 г.

В този ред на мисли, отдавна съм чел как централният градоустройствен план на града е бил сред най-добрите примери за съвременно градско планиране през 80-те години на миналия век (въпреки някои поляризирани мнения от благоевградчаните). И така най-накрая успях да видя този град на живо и напълно оцених неговата мащабност и въздействие, усетих духа му и неговата динамика, като един жизнен съвременен град.

От краткия ми престой в Благоевград видях, че той се простира отвъд туптящото си сърце: центъра. В него, благодарение на умелото планиране и тогавашните усилия да се благоустрои облика на града, са се осъществили редица инициативи за подобряване на функционалните връзки между отделните му части, рационалното вписване на новите сгради, оформлението на пешеходни зони, паркови площи и реставрации на съществуващи сгради (от трите “ансамбъла”) с цел постигане на цялостна положителна естетическа връзка.

Релеф

/Бивш дом на ОНС (днес: Община Благоевград)/

Архитекти Любомир Бонев и Славей Гълъбов

Скулптор Любомир Прахов

Художник Петър Брайков

1987 г.

Хармоничните тонове между приложените съвременни материали при оформлението на облицовки, парапети, подпорни стени, стъкла и пр. (от бял камък, тонирано стъкло, медни ламарини и др.) и заобикалящата зеленина са изискани и добре подбрани.

Всичко това довежда до един успешен диалог между старото и новото, нещо, което прави Благоевград по-жив и интересен.

Освен естетическите му качества, градът е силно развит като балнео-туристически център, което допринася за развитието на туризма, според мен. Чудесно е също, че има богата академична база, която продължава да привлича млади чужденци. Именно заради тези ключови дейности, той е притегателен център за много хора.

За да се запази и доразвива тази тенденция в Благоевград, би могло да се положат допълнителни усилия за поддържането и опазването на чистотата и естетическите качества на обектите, което определено ще помогне за по-голяма привлекателност на туристите.

Странно ми е например, че някогашният култов Хотел-ресторант “Ален мак” с централно си местоположение е в такова запуснато състояние. Сградата е богата и на множество монументално-декоративни произведения, които са занемарени, повредени или напълно унищожени. Много е жалко. Има целия потенциал да бъде акцент в центъра на града. Един адекватен проект за реставрация без компромис с архитектурното му качество би било страхотно.

Но у нас има една практика, където архитектурно-емблематични сгради са понякога безотговорно занемарени в продължение на години, до разнебитване и заплаха за сигурността, което пък става претекст да бъдат съборени и да се построи типичен хотел или мол на тяхно място. Искрено се надявам това да не стане така с “Ален мак”.

Релеф

/Бивш хотел-ресторант “Ален мак”/

Архитекти Стоян Хаджистоянов и Ненко Ненков

Скулптор Михаил Шапкарев

Художник Иван Смолянов

1975 г.

Що се касае за грижата и поддръжката на паметниците в града, повечето от тях са добре поддържани. Дори по-политически натоварените паметници, като Братската могила (без да коментираме липсващите бронзови релефи на паметника), имат прилично добре поддържано околно пространство. За съжаление обаче, входна скулптурна композиция откъм Сандански (проектирана от скулптор Иван Нешев и архитект Лозан Лозанов като символ на града) е повредена и би могла да бъде реставрирана от компетентни художници, но за съжаление подобни неща обикновено не са приоритет за градската управа. А относно парковите скулптури бях щастлив да видя, че повечето са в добро състояние. Това, което може да се подобри обаче, е поддържането на заобикалящото ги пространства, за да не се позволи на някои от тях да потънат в избуяваща околна среда.

Скулптурна композиция “Майка”

/Градска градина/

Скулптор Николай Шмиргела

1985 г.

Благоевград има какво да покаже (във външните и вътрешните си пространства). Ще се радвам да прекарам повече време тук да опозная повече града и неговите качества."

Дърворезба “Паисий от Банско”

/Младежки дом/

Архитекти Иван Битраков и Яким Петров

Художник Христо Бараковски

1972 г.

Авторско право снимки и описание към тях: Стефан Спасов

Инстаграм профил на проекта theforgottencivilization https://www.instagram.com/theforgottencivilization/

Статия за Стефан и проекта му https://1kam1.com/dizajner-sabira-arhitekturni-pametnitsi-ot-sotsializma-u-nas/?fbclid=IwAR1TsJ0BaFyMltc9aHEl_AzqhdWv0DWf_ufEj2xo5qcpkCbamwDr-Q9FK14