"Някога в Горна Джумая" от Борис Керемидчиев

Какво ни дават книгите? Вдъхновение, знания, мъдрост, утеха… Когато преди три години осъзнах колко малко знам за родния си град – за неговата история, култура, известни личности – се  замислих откъде да намеря тази информация най-лесно и бързо. Модерният свят сериозно ни е разглезил и често търсим отговори в най-близкото – мобилните си телефони.

И аз не съм изключение, чела съм много статии за Благоевград в онлайн медии, популярни сайтове и дори Уикипедия. Там не само не намирах почти нищо ново и интересно, но и често се замислях доколко данните са достоверни и мога да ги ползвам. Наложи се (и много се радвам) да прибегна до добрите стари книги на хартия.

И точно в този момент, когато търсех книга за историята на Благоевград (и по-скоро Горна Джумая), минах край една антикварна сергия в центъра на града. Попитах продавача дали има книги за Благоевград. Той се позамисли и отиде до близка къща, където явно имаше допълнителни, непоказани книги. Върна се с нещо, което се превърна в истинско съкровище за мен – малката синьо-бяла книжка със заглавие „Някога в Горна Джумая“ от Борис Керемидчиев. Не знаех какво пише вътре, но бях готова да я купя, каквато и цена да обяви продавачът. Интуицията ми не ме подведе и тя се превърна в моя настолна книга и извор на вдъхновение за любимия роден град.