Oт къщата на Христо Бараковски до стадиона

Днес ви предлагам виртуална разходка из пет места в Благоевград, без които историята на града не би била същата.

Да започнем с жълтата къща. Така я наричам. Когато за първи път я търсех, не знаех какъв цвят е, но очаквах по-скоро бяло или сиво. След известно лутане напред-назад из Плаж ма(х)ала я намерих, слънчева, на два етажа, с красиви бели орнаменти по фасадата. На паметните плочи, поставени отпред, можем да прочетем за две важни за града личности, живели в тази къща.

Първата е Веса Бараковска с псевдонима Роза. Тя е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Веса Бараковска загива само на 22 години в голямо сражение край село Лисия. Животът и делото ѝ са увековечени в песен, която е по текст и музика на Димитър Янев. Близо до парка Ловен дом в Благоевград има неин паметник, дело на великия скулптор Крум Дерменджиев.

Втората важна личност е Христо Бараковски, един от най-видните майстори на декоративна пластика и дърворезба в страната. Той е автор на герба на Благоевград, който сме виждали на десетки места из града. Гербът изобразява конче със слънце в гривата, а в краката му – минерален извор. Повече за герба и легендата за заселването на града - тук.

През 1986 година Христо Бараковски е обявен за „Почетен гражданин на Благоевград“. Улицата, на която се намира родната му, жълтата къща, през месец май 2016 година е преименувана в негова чест на улица „Христо Бараковски“. Препоръчвам ви да изгледате документалния филм за Христо Бараковски „Рефлекс за живот“, автор е видният писател и общественик на Благоевград, Владимир Каперски.

Втората спирка от разходката ни е 5. СОУ „Георги Измирлиев“, създадено около 1929 година. Тогава населението на града е нараствало бързо, развивала се е тютюневата и занаятчийската промишленост и естествено се е наложило създаване на квартално училище.

В двора има паметник на патрона на училището. Георги Измирлиев - Македончето, роден в Горна Джумая, а родната му къща в квартал Вароша е превърната в музей и можете да я посетите и да я разгледате. Македончето е един от организаторите на Априлското въстание, но след обявяването на 20 април 1876 в Копривщица е извършено предателство и Измирлиев е заловен и осъден на смърт чрез обесване на специален османски съд.

Продължаваме  100 метра по-напред и стигаме до Часовниковата кула. Твърди се, че е най-старата останала до днес сграда в Благоевград, след църквата „Въведение Богородично“ в квартал Вароша. Тя е построена през 1867 година и на външен вид наподобява бойница.

В края на 19 и началото на 20-ти век е изпълнявала важна икономическа и социална функция – с нейния камбанен звън се е оповестявало началото и краят на работния ден на чаршията. Понеже тогава около нея е било празно поле, звънът се е разнасял надалече. Днес при кулата има уютно заведение, в което може да обядвате или да изпиете чаша кафе, докато се наслаждавате на гледката.