Защо "Пирин", а не "Рила"?

Чудили ли сте се защо в Благоевград преобладава името „Пирин“ и негови разновидности, а не „Рила“? Ако погледнем картата, градът няма пряка връзка с Пирин – Благоевград се намира в подножието на Рила Планина, а проходът Предела започва чак при Симитли. От друга страна обаче, административно Благоевград е областен център, който включва всички градове и села на юг, включително и тези от двете страни на Пирин, по реките Струма и Места.

Вероятно не местоположението, а нещо друго е определящ фактор, когато става въпрос за принадлежност и именуване на важни обекти и формирования. В Благоевград може да чуем „Пирин“ в почти всяка сфера на живота – спортен клуб, фабрика, улица, културен институт и др. Прочутият в цял свят ансамбъл „Пирин“, футболният отбор, създал стотици спортни таланти, леденостуденото пиво, и още, и още. Всичко в града ни „тегли“ към Пирин. Питам се защо е така?

В предположението ми се преплитат история, бит и култура. Преди повече от сто години нашият край (наричан Пиринска Македония) е бил стратегическа територия, която въпреки Освобождението през 1878 г. дълго време след това  остава извън пределите на родината. Горна Джумая е освободена на 5. октомври 1912 година.

През тези три трудни десетилетия градът ни е бил един от главните центрове на образованието, вярата, освободителните борби. Ще спомена само три примера – Националната хуманитарна гимназия, носител на традициите на Българска мъжка гимназия, открита с акт на екзарх Йосиф през 1880 година в Солун, се установява трайно в Горна Джумая през 1920 година; църквата „Въведение Богородично“ с различните форми на училища, прилежащи към нея през годините и целият квартал Вароша, родно място и пристан на учители, общественици, търговци и революционери.

А колко паметници из града са увековечили животите на всички тях? Гоце Делчев, Пейо Яворов, Коте Чорбаджигошев, Георги Измирлиев и Македончето, Кузман Шапкарев и много други.

Това е моята скромна теория защо в Благоевград повече се говори за „Пирин“, отколкото за „Рила“. Род и корен са дълбоко пазени в съзнанието ни и се предават, донякъде несъзнателно за наследниците. Но в книгите е цялото знание, което може да ни помогне да си върнем тази връзка с миналото и да ценим – живота, историята, земята.