Благоевградска Бистрица - вълнуващи истории и любопитни факти

В летен съботен ден, когато времето забавя хода си и можем да прекараме час-два в приятни разходки, далеч от шума на града, ви предлагам една виртуална обиколка покрай Благоевградска Бистрица, която по-късно можете да осъществите и да видите и да си представите нещата, за които се говори тук.

Да започнем обиколката си от последния мост преди парк Бачиново. Да погледнем в посока парка - река Бистрица извира горе високо в Рила Планина, близо до хижа Македония. По-надолу преминава през резерват „Парангалица“, пресича курорта Бодрост и село Бистрица, преминава през Благоевград и в кв. Струмско, близо до Покровнишко шосе преди магистрала Струма, се влива в р. Струма.

Сега да се обърнем и да погледнем надолу по течението на реката. През миналия век р. Бистрица е разделяла града на две. На левия бряг са живеели българите, в квартал Вароша, а на десния -турците. Турското население е предпочело десния бряг неслучайно, защото там е по-благоприятно за живеене, има минерални извори, около които са изградили прочутите турски бани, както и чешми с топла вода, тук и климатът е по-топъл, докато във Вароша е по-сенчесто, по-стръмно.

Трудностите обаче не са попречили на българите да превърнат "Вароша" в своеобразен център на своята общност, както религиозен, така и духовен и образователен. Днес, ако посетим църквата “Въведение Богородично”, можем да видим и да чуем за училищата, които са се помещавали там, и за всеки важен празник, който се е отбелязвал в двора на църквата.

Въпреки етническото и религиозно разделение, чиято мислена и физическа линия е била река Бистрица, търговията, общественият живот и социалните връзки между хората е нямало как да съществуват без мостове. Над реката е имало четири дървени моста с интересни имена. "Черковният" се е намирал между най-горния мост преди Бачиново и моста на влюбените, но е отнесен от наводнението през 1954 година. “Чаршийският" е бил на мястото на моста при Младежки дом, "касапският" по сведения на възрастни хора се е наричал мостът при халите и през 19-ти век е бил покрит. На него е имало няколко занаятчийски работилнички, но при едно от поредните прииждания на Бистрица бил отнесен. "Дяволския" мост пък се е наричал мостът под зеленчуковия пазар.

В миналото Бистрица е била изключително пълноводна, едва се е удържала в коритото си. Горноджумайци са използвали това водно богатство и по реката е имало много дъскорезници и воденици.

На дърворезниците им казвали “чаркове”. Дървеният материал, се бичел нагоре по реката и дъските и гредите се сваляли надолу с мулета и коне, които на кервани слизали в града. Имало голяма нужда от него за построяване на сградите и къщите в града.

На водениците казвали "караджейки“. Там се мелели пшеница, царевица и ръж за населението. Известни били Диновата воденица, Ингилизовата, Джарковата, Новоселската, Мавродиновата.

Сега следва най-интересната лично за мен история, свързана с река Бистрица. Знаете ли как са добивали лед горноджумайци преди 100 години, когато не е имало електричество и камери? Как ли сладкарите и собствениците на няколкото содо-лимонадени работилнички и търговците на риба са се снабдявали с лед?

Отговорът на този въпрос се крие в съществуването на няколко "ледници“. Начинът на запазване на леда почти до есента е следният: в ниските места, западно от града, които тогава бяха предимно ливади, се отклонявала вода от реката и се получавал доста дебел леден пласт. С кирки и секири хората отсичали ледени блокове с определен размер, натоварвали ги на волски коли и ги докарвали в града, в дворовете на собствениците на "ледници".

Самата "ледница" представлява яма, дълга няколко метра, широка три-четири и дълбока около метър. На дъното се нарежда пласт слама, върху нея - ред ледени блокове, после пак слама, отново лед и т.н. докато се изравни със земната повърхност. Уплътнява се добре отвсякъде, за да не прониква южния вятър и топъл въздух. По този начин ледът се запазва в добро състояние чак до август и септември.

Последният ключов момент от историята на града, свързана с река Бистрица, е голямото наводнение през 1954 година.

2-ри юли, петък, бил горещ ден, но изведнъж небето притъмнява, надвисват облаци и започва да вали, като из ведро, не се е виждало нищо. И сякаш дъждът не стига, от изток, от Бистрица се задал страховития потоп. Причината за наводнението е, че едно от деретата на Бистрица, “Ръждавец”, което се намира в село Бистрица, е много тясно. При дъжд то бързо се пълни, а в онзи ден освен водата реката е довлякла и много изсечени дървета и коренища, които бързо заприщват реката и за около 2 часа на това място я превръщат в язовир. После “язовирната стена” се къса и водната лавина потегля с разрушителната си мощ към Благоевград.

Хора, които по време на наводнението са били в село Бистрица, разказват за страшния тътен на реката, как животните са предусещали, че нещо лошо ще се случи и са бягали по баирите нависоко, за да се спасят. Те тръгнали по тях, а едно момче, което първоначално останало в ниското, по чудо се спасило, като се хванало за опашката на един от конете, секунди, преди водата да го отнесе.

Реката, по думи на очевидци, полудява, вълна от 5-6 метра влачи със себе си камъни, дървета и тиня и за минута залива къщи, магазини, складове, дюкяни, площади и улици. Разрушават се мостовете. Водната стихия отнася стотици прасета, кокошки и други домашни животни. Плуват хиляди метри памучни и вълнени платове, безброй чифта обувки, пити кашкавал, тенекии със сирене от потопените складове. Като клечки кибрит водата носи 10 тонен багер, камиони, коли и каруци.

Възстановяването на града и разчистването започнали още на следващия ден. Кметът Милан Зашев обявява бедствено положение и издава заповед за мобилизация на мъжете от 18 до 60 години. Министерският съвет отпуска милиони левове за възстановяването на града. Пострадалите семейства се обезщетяват с пари, дрехи и храна. От София идват десетки багери, камиони и стотици войници от Строителни войски.

За да се предпази градът от наводнения като това, на реката се изграждат дясна и лява гранитна стена, както и големият гранитен бараж на река Бистрица е дълъг 112 м, висок 3,5 метра и става символ на поколения граждани за здравословен начин на живот.

Тръгвате ли вече към Бистрица, по следите на историята и вълнуващите преживявания? Пожелавам ви приятна разходка!