Тайната на две къщи-посестрими
Историята се развива на улица Иван Михайлов, или Алекси Величков, както пише в старите домови книги (за тях ще ви разкажа друг път), или най-старото известно за мен име - Царевоселско шосе. Това е одната ми улица. 

Улица,
по която съм минавала стотици, не, хиляди пъти. И всеки път, когато
минавах покрай тези две къщи, нещо необяснимо, нещо невидимо ме радваше.
Но все не можех да кажа какво е. 

Един ден праз април разгадах очарованието им - двете къщи са като роднини, може би буквално принадлежат на близки фамилии.
Изградени са в близки архитектурни стилове, с входове под нивото на
улицата, с интересни прозорци и стълбища в средата, дори с почти еднакъв
тон боя. Вероятна година на построяването е 1950-55.
Тези
две къщи носят онова спокойствие, което можеше да се усети и по-нагоре
по улицата преди трийсет години. Ниски сгради, с приземен етаж и два
горни, с мушкато, цъфтящо смело на прозореца, с дървена врата, над която
циментова козирка пази от дъжда, с ръчно плетени перденца на
прозорците, с чешма в двора, с бръшлян, пълзящ по стените отвън, с
мазилка тип бучарда на вратите.
Тук
електрическият ток тече все още по онези стари устройства, които на мен
ми приличат на голямо звънче на велосипед, а пощальонът все така може
да отвори скърцащата порта и да пусне писмото в метална пощенска кутия с
ключе. Тук сякаш времето не бърза. Не иска да се променя, да се
подновява, да се обезличава.