Тайната на две къщи-посестрими

Улица, по която съм минавала стотици, не, хиляди пъти. И всеки път, когато минавах покрай тези две къщи, нещо необяснимо, нещо невидимо ме радваше. Но все не можех да кажа какво е.

Един ден праз април разгадах очарованието им - двете къщи са като роднини, може би буквално принадлежат на близки фамилии. Изградени са в близки архитектурни стилове, с входове под нивото на улицата, с интересни прозорци и стълбища в средата, дори с почти еднакъв тон боя. Вероятна година на построяването е 1950-55.

Тези две къщи носят онова спокойствие, което можеше да се усети и по-нагоре по улицата преди трийсет години. Ниски сгради, с приземен етаж и два горни, с мушкато, цъфтящо смело на прозореца, с дървена врата, над която циментова козирка пази от дъжда, с ръчно плетени перденца на прозорците, с чешма в двора, с бръшлян, пълзящ по стените отвън, с мазилка тип бучарда на вратите.

Тук електрическият ток тече все още по онези стари устройства, които на мен ми приличат на голямо звънче на велосипед, а пощальонът все така може да отвори скърцащата порта и да пусне писмото в метална пощенска кутия с ключе. Тук сякаш времето не бърза. Не иска да се променя, да се подновява, да се обезличава.