За традицията събота и неделя да се ходи на баня

Банята имаше и социална функция - да се разходиш до центъра, да видиш познати, да научиш най-новите пикантерии от живота на града. А след баня можеше да изпиеш една боза в някоя от сладкарниците и да хапнеш паста Бачиново.

Какво съдържаше чантата с багаж за баня? Хавлия, гребен, сапун, гъба, кисе за търкане, чехли, шампоан, крем за ръце, четка и паста за зъби.

Самата баня беше разделена за мъже и жени. Още преди да влезеш, миризмата и парата на минералната вода те посрещаха през отворените прозорчета на сградата. Влизаше се през общ вход, купуваше се билетче на касата и се чакаше на пейките в залата с мраморен под и бели стени, да ти дойде ред, ако банята е пълна.

Който иска, си поръчваше теляк, или минаваше през фризьора - да се подстриже, боядиса или накъдри. Имаше и малко магазинче за червила, кремове и други женски хитрини. Можеше да се разгледат и последните модни списания.

На касата даваха ключ, вързан за гривна от ластик, за да не го изгубиш, докато се къпеш. С този ключ всеки си отключваше кабинката и си оставяше вещите на сигурно. Повечето кабинки имаха огледало, малко рафтче, две-три закачалки и стол. А в коридора между кабините имаше пейки.

Къпането траеше един час. Задължително беше да се вземат  налъми от входа на банята, а по-късно всеки да си носи джапанки или чехли, за да се спазва безопасност и да няма "шпагати" по хлъзгавите плочки на банята. След баня всеки можеше да плати, за да ползва сешоар и да си изсуши косата. Който нямаше пари за сешоар, изчакваше известно време на входа, за да не излиза с мокра коса навън, особено през зимата.

Вие имате ли спомени от градската баня? Ще се радваме да споделите в коментар.