В чест на Славка Проевска

Благотворителността е една от най-смислените дейности, с които се занимават хората. Тя е символ на висши човешки качества и не бива да бъде разглеждана като форма на милостиня, а като жест на хуманност и любов. Благодарение на благотворителността се спасяват човешки животи, дава се надежда на изпаднали в нужда хора. Един от хората, свързани с всеотдаването към нуждаещите се, с благотворителността, е Славка Проевска.

Тя е родена на 27 януари 1895 г. в град Кукуш (днес в Гърция - б.р.) - в семейството на Никола и Божия Тодорови. От записките й се разбира, че е възпитавана в изключително родолюбие и дълг към родината. Славка завършва Солунската девическа гимназия. След това започва работа като учителка в Егри Дере (дн. Гърция - б.р.). През следващата 1912 година се премества в с. Белица (Разложко), а след това става учителка в гр. Фере (дн. в Гърция - б.р.). Славка е отличен педагог, докрай отдаден на работата си.

На 23 април 1933 г. Славка се жени за Борис Ташков Проевски, който е лекар, участник в Балканските войни и Първата световна война. Двамата се установяват в Горна Джумая (дн. Благоевград - б.р.). Славка е грижовна съпруга и допринася не малко за обществено утвърждаване на съпруга си като лекар. Изключително образована, тя чете много литература и знае добре френски език. Занимава се активно и с обществена дейност. 

От 1 януари 1929 г. до 15 май 1933 г. работи в училището за милосърдни сестри към Българския Червен кръст. Самата тя остава бездетна, но посвещава силите си в грижа за своите ученици - децата на България.

През 1972 г. написва своето завещание, с което дарява цялото си имущество на Политехническата гимназия „Кирил и Методий” – бивша Солунска. Завещанието е в памет на нейния съпруг д-р Борис Проевски, който е възпитаник на гимназията и дългогодишен учител и лекар.

Земният път на Славка приключва на 12 април 1977 г. в Благоевград. По-възрастните граждани на града все още с обич си спомнят за семейство Проевски. Славка може да бъде пример за отговорен, състрадателен и милеещ за родината и образованието човек.

Текст: Василия Мадолева

Снимки: Държавен архив