Благоевград през очите на Стефан Спасов

Тази история се случи през октомври миналата година. Връщахме се от село и, както винаги, по пътя си ровех в телефона. Рядко получавам съобщение на профила на Следваща спирка: Благоевград, защото повечето хора ме познават и ме търсят лично. Затова когато видях, че имам съобщение, ме обзе онова особено вълнение, когато знаеш, че предстои нещо ново, различно, но със сигурност за хубаво.

Съобщението бе от Стефан Спасов. Той е дизайнер и студент в Националната художествена академия, с проект за изследване и документиране на артефакти от периода 1944-1989 година. Архитектурата и монументално-декоративното изкуство в България са негова страст. Повече за проекта му можете да прочетете на линковете в края на статията.

Разговорът в чата беше директно по темата – Стефан бе дошъл в Благоевград за няколко дни и попаднал на моя блог. Решил да ме попита за контакти и информация “от кухнята” – къде в града все още са останали мозайки, стенописи и паметници от онзи период. Задаваше целенасочени въпроси. А на мен само ми дай да ме питат и да мога да съдействам – в това е най-голямото ми удоволствие от цялото занимание Следваща спирка: Благоевград.

Дадох му някои насоки и контакти за театъра, читалището и АУБГ (бившия Партиен дом) и се уговорихме ако успея на другия ден, да го придружа на кратка разходка из града. От предварителните познания, които имаше за Благоевград, бях сигурна, че много повече той ще помогне на мен, отколкото аз на него.

През годините съм имала няколко ценни срещи заради Следваща спирка: Благоевград и разбрах веднага, че и тази ще се нареди в списъка.

Мозайка

/Драматичен театър “Никола Вапцаров”/

Архитект Витомир Габровски (с колектив)

Художник Иван Кожухаров

1987 г.

На другия ден Стефан бе посетил театъра и АУБГ, а следобяд остана време да отидем заедно в читалището. Само няколко месеца преди това заснех там едно включване на живо, в което имах удоволствието и да чуя на живо органа в голямата зала. Затова си мислех, че ще се справя с обиколката бързо и лесно.

Читалището обаче е магия и магични са и неговите стълбища, етажи, нива и входове. Получаваше се някоя и друга грешка по пътя, но в крайна сметка благополучно минахме през важните места вътре, Стефан снима мозайките и други декоративни елементи и по живо, по здраво оставихме музикантите и артистите да репетират на спокойствие.

Стенопис “Сцена”

/Камерна опера и читалище “Никола Вапцаров”/

Архитекти Мария Милева и Александър Тодоров

Художник Христо Стефанов

1987 г.

Ходихме и до любимата ми къща в града – на покойната Виктория Варламова, видяхме и сто и четиридесет годишната Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ с паметниците на Светите братя и на Кузман Шапкарев.

Следваща спирка: къщата музей на великия скулптор Крум Дерменджиев. Със Стефан застанахме пред оградата и започнахме да говорим за фасадата, трите сокола, двора, изложените творби, ателието на Крум Дерменджиев. Съвсем случайно, може би съдбовно, Стефан забеляза, че портата е леко открехната.

Аз, сякаш свикнала с идеята, че там винаги е заключено и няма шанс да вляза, не вярвах на очите си. Освен портата, Стефан забеляза и мъжка фигура в работни дрехи в задната част на двора. Любопитството ми надделя и повиках в неговата посока „Здравейте! Може ли да поговорим?“.

Мъжът се приближи и се представи – беше Борис Дерменджиев, един от синовете на Крум Дермеджиев. Покани ни в двора, и докато разчистваше и подреждаше, ни разказа много любопитни истории за целия му род три поколения назад. Срещата ни обаче бе кратка – вече се смрачаваше и трябваше да тръгваме. Пожелахме си здраве и до нови срещи и със Стефан излязохме на улицата и след половин час се разделихме.

След това той обработи и подбра най-добрите снимки из Благоевград и ми ги изпрати, за да ги включа в тази статия. Под всяка снимка можете да прочетете оригиналното заглавие на творбата, името на автора/ите и годината на създаване/откриване.

Като мина известно време от посещението му в Благоевград, реших да чуя една различна гледна точка на човек, който посещава града за първи път и има отношение към архитектурата, изкуството и културата в цялост. Зададох му следния въпрос:

„Какво е общото ти впечатление от Благоевград и къде е той на картата на останалите градове в България по отношение на възможностите за развитие на туризъм и как оценяваш грижата за паметниците?“ Преди да споделя отговора на Стефан без редакции, изказвам специални благодарности към Цвети, Игор и Инна! Без вас това нямаше да се случи!

"Благоевград е изключителен красив, исторически град, обгърнат от забележителни планини и природна красота. Говорим за град, състоящи се от три “ансамбъла”: възрожденски, следосвобожденски и съвременен.