Учителко любима – посветено на всички учители, отдали живота си на поколения благоевградчани

Навярно всеки от нас носи в сърцето си поне един скъп спомен от родното си училище – спомен за най-интересните предмети, най-добрите приятели, вълнуващите екскурзии, момчето/момичето от съседния клас, та дори и раните от лудите игри след часовете. А зад тези спомени неминуемо стои, гордо и с грижовен поглед, личността на учителя.

Учителят, който прави часовете сякаш по-приятни и по-кратки, който строго подканя да влизаме в час, когато сме се захласнали по топката на двора, но и който разтревожено звъни вкъщи да попитаме как сме, когато отсъстваме. Учителят, почти родител.

За един от тези учители ще ви разкажа днес. Тя се казва Виктория Варламова.

Родена на 29. април 1935 година, тя завършва СУ „Климент Охридски“ през 1956 година със специалност Български език и литература. Не знам много за живота ѝ през следващите 19 години, но знам, че е преподавала на моята баба в Електротехникума, и ако беше една разходка през лятото на 2019 година с баба ми, Елеонора, из Благоевград, може би никога нямаше да зная за г-жа Варламова. Тогава минавахме покрай къщата ѝ и баба я позна, спряха се и си говориха дълго за минало и настояще, за децата, за учението, за живота. Аз не слушах особено, защото се впечатлих от къщата, и нахално влязох в двора да снимам.

Виктория Варламова е първият заместник-директор на Математическа гимназия „Акад. С.П.Корольов“, започва работа там на 1. септември 1975 година, и е верен помощник на директора, Тодор Чимев. Математическа гимназия е основана след отделянето на няколко паралелки с усилено изучаване на математика от Национална хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“, така че можете да си представите какво вълнуващо начало е било това и каква отговорност са носели всички преподаватели да се развие и надгради този профил.

Виктория е удостоена с орден „Кирил и Методий“ I степен, какъвто се присъжда на личности с особено значими заслуги за развитието на културата, изкуството и науката. Приносът ѝ е безспорен, стотици нейни ученици от различни випуски разказват до днес с любов и умиление за нея, че е живяла скромно, отдадена на работата си.

Може би по-малко познат факт е, че тя е инициирала създаването на летописната книга на МГ (снимки от нея виждате и в тази статия), както и на всички нейни по-нови издания през годините. Всички, които са били колеги на Виктория, разказват с какво старание, търпение и внимание към детайла е работила тя над събирането на снимков и текстов материал, как е следяла процеса от избора на самата книга, през залепването на снимките, до комплектоването, как се е срещала с книговезите лично и т.н. И забележете, дори след пенсионирането си, тя неотлъчно е работила по летописните книги, със същия ентусиазъм, както в началото!

Поклон пред паметта и делото на г-жа Виктория Варламова!