Oт къщата на Христо Бараковски до стадиона

Днес ви предлагам виртуална разходка из пет места в Благоевград, без които историята на града не би била същата.

Да започнем с жълтата къща. Така я наричам. Когато за първи път я търсех, не знаех какъв цвят е, но очаквах по-скоро бяло или сиво. След известно лутане напред-назад из Плаж ма(х)ала я намерих, слънчева, на два етажа, с красиви бели орнаменти по фасадата. На паметните плочи, поставени отпред, можем да прочетем за две важни за града личности, живели в тази къща.

Първата е Веса Бараковска с псевдонима Роза. Тя е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Веса Бараковска загива само на 22 години в голямо сражение край село Лисия. Животът и делото ѝ са увековечени в песен, която е по текст и музика на Димитър Янев. Близо до парка Ловен дом в Благоевград има неин паметник, дело на великия скулптор Крум Дерменджиев.

Втората важна личност е Христо Бараковски, един от най-видните майстори на декоративна пластика и дърворезба в страната. Той е автор на герба на Благоевград, който сме виждали на десетки места из града. Гербът изобразява конче със слънце в гривата, а в краката му – минерален извор. Повече за герба и легендата за заселването на града - тук.

През 1986 година Христо Бараковски е обявен за „Почетен гражданин на Благоевград“. Улицата, на която се намира родната му, жълтата къща, през месец май 2016 година е преименувана в негова чест на улица „Христо Бараковски“. Препоръчвам ви да изгледате документалния филм за Христо Бараковски „Рефлекс за живот“, автор е видният писател и общественик на Благоевград, Владимир Каперски.

Втората спирка от разходката ни е 5. СОУ „Георги Измирлиев“, създадено около 1929 година. Тогава населението на града е нараствало бързо, развивала се е тютюневата и занаятчийската промишленост и естествено се е наложило създаване на квартално училище.

В двора има паметник на патрона на училището. Георги Измирлиев - Македончето, роден в Горна Джумая, а родната му къща в квартал Вароша е превърната в музей и можете да я посетите и да я разгледате. Македончето е един от организаторите на Априлското въстание, но след обявяването на 20 април 1876 в Копривщица е извършено предателство и Измирлиев е заловен и осъден на смърт чрез обесване на специален османски съд.

Продължаваме  100 метра по-напред и стигаме до Часовниковата кула. Твърди се, че е най-старата останала до днес сграда в Благоевград, след църквата „Въведение Богородично“ в квартал Вароша. Тя е построена през 1867 година и на външен вид наподобява бойница.

В края на 19 и началото на 20-ти век е изпълнявала важна икономическа и социална функция – с нейния камбанен звън се е оповестявало началото и краят на работния ден на чаршията. Понеже тогава около нея е било празно поле, звънът се е разнасял надалече. Днес при кулата има уютно заведение, в което може да обядвате или да изпиете чаша кафе, докато се наслаждавате на гледката.

Часовниковият механизъм, тежал 400 килограма, е дело на трима братя, видни майстори от Горно Броди.  Това са Димитър, Георги и Атанас Димкови. По това време те били най-добрите майстори часовникари. Атанас е бил основният леяр във фамилията, а Георги е бил най-ученолюбив от тримата, проектирал е много сгради в други градове от Пиринска Македония.

Кулата е построена от малешевски майстори и представлява 12 метра каменен градеж, дървена конструкция кьош, часовников механизъм и пирамидална форма за покрив върху камбаната. През годините кулата е претърпявала много ремонти и прекъсвания на нейния звън. В момента също не бие, но за щастие часовникът работи. По БНТ е излъчен много интересен документален филм за кулата.

Сега ще преминем по стълбите на една тясна уличка между къщичките, за да стигнем до Владишкото. Така казват местните на Владишкия дом, който се простира на 13 декара. Владишкият дом е изграден през 1935 година, когато седалището на митрополията е преместено от Неврокоп в окръжния център Горна Джумая с цел по-лесно управление.

Мястото е зелен оазис – с гора от вековни дървета, под които има тук-там по някоя пейка за отдих. Отворено е за граждани на определени празници и поводи. Духовници посещават Владишкия дом, когато има богослужения, срещи с миряни, беседи с ученици. За сградата се грижи почистващ персонал,  а за зеленината – градинар. Наоколо има два топли минерални извора, за които хора идват отблизо и далече да си напълнят вода, тъй като има лечебни и профилактични свойства.

Последната ни спирка е стадион „Христо Ботев“, дом на Орлетата, великите футболисти на ПФК „Пирин“. Проектът за стадиона е изработен още през 30-те години на 20-ти век по време на втория мандат на кмета Панайот Тасев, който има огромен принос за благоустройството и развитието на Горна Джумая покрай бежанската вълна след Междусъюзническата война. Стадионът пък е построен през 50-те години.

Пред стадиона се извисява над 3-метрова скулптура в чест на Благоевградския футболист. Неин автор е великият Крум Дерменджиев. На постамента има подпис от автора – София, 1966 г. Кр. Дерменджиев.

Линкове към филми и песни:

Филм за часовниковата кула: https://bnt.bg/bg/a/ch-kula-blg

Песен за Веса Бараковска: https://www.vbox7.com/play:e4441

Филм за Христо Бараковски: https://www.youtube.com/watch?v=7nuU

Нашата онлайн разходка във ФБ: https://www.facebook.com/nsb/34729

Химн на ПФК „Пирин“ - https://www.youtube.com/v=3o07